Музей на спорта

Музеят на физическата култура и спорта се намира в специално пригодена зала в Националния стадион “Васил Левски”.

Музеят на спорта е създаден с Решение на Бюрото на ВКФС (Върховен комитет за физическо възпитание и спорт) и с Писмо на Министерство на културата от 26 април 1956 г.

На 1 септември 1959 г. Бюрото на БСФС (Български съюз за физическа възпитание и спорт – структура след Върховния комитет) взема Решение № 30 с Протокол № 1 “Откриване на Музей на физическата култура и спорта”, а първата музейна експозиция е открита на 30 март 1962 г. като първоначално се помещава в Спортната палата.

История

Създаден 1956

с Решение на Бюрото на ВКФС и с Писмо на Министерство на културата от 26 април

На 1 септември 1959 г. Бюрото на БСФС (Български съюз за физическа възпитание и спорт – структура след Върховния комитет) взема Решение № 30 с Протокол № 1 “Откриване на Музей на физическата култура и спорта”, а първата музейна експозиция е открита на 30 март 1962 г. като първоначално се помещава в Спортната палата.

Музеят на спорта като ведомствена структура през годините е бил подчинен последователно както следва:

• Към Върховния комитет за физическо възпитание и спорт (1956-1957)
• Към Български съюз за физическо възпитание и спорт (1958-1962)
• Към Висшия институт за физическо възпитание и спорт „Георги Димитров“ (сега Национална спортна академия) от 1963 до 1985 г.
• Към Българския съюз за физическа култура и спорт от 1986 г., а към Национална спортна база ЕАД от 1997 г. с материално и техническо обезпечаване на експозиционната база, намираща се в НС „Васил Левски“.

Музеят на физическата култура и спорта е под № 66 в списъка на 100-те национални исторически обекта.

Традиции и част от успехите на българския спорт

Вече обновен Музеят на физическата култура и спорта предлага експозиция, която е озаглавена “Традиции и част от успехите на българския спорт”. Тя показва историята на българския спорт и върховите постижения на родните ни спортисти.

История на българския спорт

Фондовете на музея са придобити чрез дарения от известни български спортисти, състезатели и спортни деятели. Дарители са известни спортни дейци от близкото минало и настояще: Крум Лекарски, Надежда Лекарска, ген. Владимир Стойчев, бегача Григорий Педан, известни спортисти като Йорданка Благоева, Диана Йоргова, Здравка Йорданова и Светла Оцетова, Весела Лечева и много други.

Дарител е и Христо Стоичков, който предоставя своя спортна фланелка на музейната експозиция, на която всички, особено децата, се радват много, тъй като Стоичков е смятан за най-големият футболист на България за всички времена.

Едно от последните дарения, което музеят е получил е от големия български волейболист Тодор Симов, име-легенда от края на 40-те и началото на 50 – те години на миналия век. Той предоставя на музея програми, медали и отличия от период, когато българският волейбол постига първите си международни успехи на международната спортна сцена.

Над 5000 експоната, фотоси и факсимилета представят първите спортни обединения – туристически дружества, клубове и организации. Сред ценните вещи на изложбата са копие на първия български велосипед, лични вещи и награди на нашите големи борци Дан Колов и Никола Петров. Посетителите могат да видят фехтовален костюм на български олимпиец от Амстердам 1928 г., както и други състезателни екипи, множество купи и колекция от завоювани от българските спортисти медали.

Една стара снимка е особено скъпа. Оригиналният фотос е от 1894 г. и на него се виждат швейцарските учители по гимнастика, пристигнали в България по покана на тогавашния министър на просвещението и разпределени в големите гимназии в страната. Тези учители на практика поставят началото на модерния спорт в страната.

Върховите постижения на родните ни спортисти

Най-ценни и почитани са олимпийските медали, предоставени от изтъкнати спортисти като Манол Манолов – бронзов медал от Мелбърн 1956 г., Диана Йоргова, която подарява сребърният си медал от Мюнхен 1972 г. по лека атлетика, Йорданка Благоева, подарила медалите си от Мюнхен (1972 г.) и Монреал (1976 г.), както и Красимира Гюрова, участничка в българския баскетболен отбор, спечелил бронзови медали в Монреал през 1976 г., когато баскетболът за първи път е включен в олимпийската програма.

Звездите във фигурното пързаляне Албена Денкова и Максим Ставийски дариха единия от бронзовите си медали от световното първенство във Вашингтон (САЩ), както и екипите си.

Етапи на изграждане

Музеят на физическата култура и спорта се намира в специално пригодена зала в Националния стадион “Васил Левски”.

Музеят на спорта е създаден с Решение на Бюрото на ВКФС (Върховен комитет за физическо възпитание и спорт) и с Писмо на Министерство на културата от 26 април 1956 г.

На 1 септември 1959 г. Бюрото на БСФС (Български съюз за физическа възпитание и спорт – структура след Върховния комитет) взема Решение № 30 с Протокол № 1 “Откриване на Музей на физическата култура и спорта”, а първата музейна експозиция е открита на 30 март 1962 г. като първоначално се помещава в Спортната палата.

Музеят на спорта като ведомствена структура през годините е бил подчинен последователно както следва:

• Към Върховния комитет за физическо възпитание и спорт (1956-1957)
• Към Български съюз за физическо възпитание и спорт (1958-1962)
• Към Висшия институт за физическо възпитание и спорт “Георги Димитров” (сега Национална спортна академия) от 1963 до 1985 г.
• Към Българския съюз за физическа култура и спорт от 1986 г., а към Национална спортна база ЕАД от 1997 г. с материално и техническо обезпечаване на експозиционната база, намираща се в НС “Васил Левски”

Проект „Дигитален музей на спорта. Знание, популяризиране и устойчиво управление на културното и спортно наследство чрез дигитализация на Музея на историята на физическата култура и спорта, гр. София“, с номер 1290116062. По линия на Програмата за участие на ЮНЕСКО 2020-2021. Изпълняван от Министерството на младежта и спорта в партньорство с Национална спортна база ЕАД с бюджет 16 000 щатски долара, съфинансиран от Министерството на младежта и спорта и Национална спортна база ЕАД